Миряна Янакиева – За списанието и неговия първи брой

                                                                                                                                                       „Литературна история“, 1/2018

За списанието

и неговия първи брой

Миряна Янакиева, водещ редактор на броя

Miryana Yanakieva, lead editor of the issue

Изтегли като PDF

 

Новото периодично издание на Института за литература при Българската академия на науките, което сега започва своя живот, има и своя история. Тя тръгва от една отдавнашна идея да бъде възстановено предишното списание „Литературна история“. Преди спирането си то, заедно с „Литературна мисъл“, която, за щастие, не е прекъсвала своето съществуване, беше сред най-авторитетните литературоведски издания в сферата на академичната периодика у нас. Появата под името „Литературна история“ на списание, чието начало се поставя с настоящия първи брой, е жест едновременно на уважение към традицията и на оттласкване от нея. То пази символична връзка с едноименния си предходник, но в същото време си поставя нови цели и естествено, ще има много различен облик, отговарящ на критериите за модерна хуманитарна периодика. Промяната се обуславя от редица причини, сред тях и трансформирането на самото понятие за литературна история, което безвъзвратно се е отдалечило от лансонианското разбиране за своя обект. Старото разграничение между история, теория и критика в рамките на литературните изследвания отдавна не работи, а самите литературни изследвания са по-далече от всякога от това да бъдат затворена и самодостатъчна област. Затова не е никак странно, че например списание, което се нарича „Литературна история на Франция“ и излиза вече 117 години, днес публикува статии, които нито са само по литературноисторически въпроси в класическия смисъл на думата, нито са свързани само с френски автори, а са с най-разнородна хуманитарна насоченост.

Разнородност и тематична многопосочност ще бъдат едни от чертите и на новото българско списание „Литературна история“. Всеки от броевете му ще бъде организиран около една централна тема. Първият и най-естествен източник на тематичните статии ще бъдат множеството национални и международни научни конференции, които Институтът за литература провежда всяка година. Така едно от важните предназначения на списанието, което неслучайно ще излиза в електронна форма, ще бъде да осигурява възможно най-широко и незабавно разпространение сред научната и читателска общност у нас и в чужбина на постиженията на тези конференции. Определянето на теми на броевете обаче няма да бъде функция единствено от тези научни форуми. Чрез своите тематични избори списанието ще се стреми да откликва на най-значимите проблеми на съвременното литературознание и хуманитаристика.

Изданието е замислено като четиримесечно. Освен основната рубрика за статиите по темата на броя то ще поддържа и други рубрики: за публикации, базирани върху докторски дисертации, за рецензии на новоизлезли научни книги, за важни научни текстове от миналото, които електронната публикация би върнала към нов живот, и др.

Всичко предстои и както винаги при подобни начинания неизвестните не са малко. Не за тях обаче ще става дума сега, а за този първи брой, който вече е факт и е в чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Не само и не толкова защото двамата големи български литературоведи през 2017-а навършват юбилейни годишнини, а защото начинание като основаването на ново литературоведско списание не би могло да има по-силно и значещо начало от това да бъде посветено на учени като тях двамата, които са направили и правят толкова неоценимо много за нашата наука.

Темата на броя е „(Без)гранично литературознание“. Подтекстът на този израз би трябвало да е ясен за всеки, който познава трудовете на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Литературознанието такова, каквото те го виждат, е едновременно гранично и безгранично. От една страна, при цялото разнообразие от проблеми и подходи в тяхното творчество, в което литературата е главен, но съвсем не единствен обект, те – всеки от двамата посвоему – никога не се отказаха от идеята, че има някаква специфика на литературоведското поприще, някаква професионална граница, вътре в която литературоведът разгръща своя изследователски труд и която е добре да може да удържи. Те биха го формулирали като вярност към литературата и литературознанието. От друга стана обаче, тяхното литературознание, или литературознанието потяхному, е и безгранично, защото през призмата на своя пряк изследователски предмет – литературата, техните съчинения отварят широка перспектива към огромен брой други важни въпроси на културата, науката, обществото и морала. Затова и статиите в броя са толкова разнообразни и илюстрират най-различни начини на мислене за литературата и за всичко останало в нашия живот, с което тя е свързана.

Изключително силно и неизразимо тъжно е началото на броя. Статията на нашия непрежалим колега и приятел Яни Милчаков е неговият последен текст. Подготвил го е за конференцията на ФСлФ на Софийския университет, където е бил прочетен от Пламен Шуликов – съмишленик и най-близък приятел на Яни. Именно с помощта на Пламен Шуликов бяха изяснени няколкото дребни недописани момента вътре в текста, който, за щастие, Яни е успял да завърши. Всички знаем колко силно той ценеше и обичаше Никола Георгиев и Радосвет Коларов. С включването на неговата статия в този толкова специален брой ни се иска да кажем, че Яни е сред нас, че духът му е жив и никога няма да спрем да общуваме с него. През това, което Яни нарича „споровете на Никола Георгиев“, са видени като на длан настроенията, противоречията, ирониите, паденията и висотите в обществения и културния живот на България и на други страни от Централна и Източна Европа през последните няколко десетилетия.

Веднага след статията на Яни Милчаков идват свързаните от обща идея статии на трима млади колеги – Владимир Игнатов, Калина Захова и Надежда Стоянова. От кратката обяснителна бележка, която предхожда самите им текстове, читателите ще узнаят откъде и как на авторите им е дошло хрумването да правят „насмешливо литературознание“. Въз основа на забележителния анализ на Радосвет Коларов на последното Ботево стихотворение и на отделни идеи от разработки на Никола Георгиев Сирма Данова разгръща своята теза, че „Обесването на Васил Левски“ е първото изцяло есхатологично стихотворение в поезията на Ботев. В своя текст „Г. С. Раковски като подготвител и съсътворител на духовно-историческите визионерства на П. П. Славейков“ Благовест Златанов разглежда ролята на Раковски като откривател на основни елементи от българската културна идентичност и анализира начините, по които тези елементи са интерпретирани от Пенчо Славейков. Статията на Дечка Чавдарова остроумно и познавачески проследява един неизследван „мълчалив диалог“ между Алеко Константинов и Николай Лейкин. Цветан Ракьовски предлага оригинално тълкуване на въпроса за програмния характер на Яворовата поема „Песен на песента ми“. Много интересна е статията на Регина Койчева, в която тя се опира на теоретични постановки от книгите „Звук и смисъл“ на Радосвет Коларов и „Анализ на лирическата творба“ на Никола Георгиев, за да ги приложи в своя анализ на два тропара от акростиховия великопостен цикъл канони на Константин Преславски. В духа на високите традиции на литературоведския анализ е статията на Красимир Христакиев, в която обект на изследване са типологически паралели между граматико-стилистичния подход на Шпитцер и анаграматичния на Сосюр, от една страна, и трудове на Никола Георгиев („Българската народна песен“) и Радосвет Коларов („Звук и смисъл“). С око на опитен литературовед и не по-малко опитен фотограф Пламен Шуликов представя в своята публикация интересни страни от отношенията между двете изкуства у нас за периода от края на ХІХ и началото на ХХ век. Статията на Миряна Янакиева си поставя за цел да мисли мястото на литературата и теорията в епохата на постчовешкото, в която мнозина вярват, че светът вече е прекрачил. Последните две статии стъпват върху дисертационните трудове на талантливите докторанти на Секцията по теория на литературата Александър Феодоров и Георги Илиев. Така текстовете в настоящия първи брой на новото списание „Литературна история“ чертаят интригуваща и многообразна картина на съвременното литературознание с убедеността, че по този начин нашата колегиална общност може най-добре да изрази почитта и благодарността си към Никола Георгиев и Радосвет Коларов.

 

 

© Институт за литература – БАН, 2018 ISSN ……                                    Webmaster Patrick Anderson
Институт за литература